За своите пищни празненства тракийската аристокрация използвала изящни гръцки керамични съдове и съдове от благороден метал – кани, от които през специални съдове (ритони) виното се наливало в чаши за пиене – фиали и гобелета. В тях се пиело прочутото тракийско вино, възхвалено от гръцкия поет Омир. Той ни разказва как тракийският жрец Марон дарил на гръцкия мореплавател Одисей двадесет амфори сладко смесено вино. То било толкова хубаво, че Марон не го споделял почти с никого, а го пазел за себе си. Когато някой поисквал да отпие от това червено вино, сладко като мед, той напълвал една чаша от него, смесвал го двайсет пъти по толкова с вода и приятно, божествено ухание се разнасяло от съда. Тогава на всички присъстващи им било трудно да се въздържат от него.
Друг откъс от произведението „Одисея“ описва отделните етапи от хероическото пиршество: приготовленията за ритуално измиване на тялото, следвани от самото измиване; обмазването на ръцете с масло; сядането на стол и поставянето на краката върху поставка; умиването на ръцете; и най-сетне консумирането на храна и напитки, сервирани в златни и сребърни съдове. Гръцкият автор Ксенофонт също ни разказва по какъв начин тракийските царе устройвали своите пиршества: „Като се събрали най-знатните от присъстващите траки, военачалниците и стотниците на гърците и пратениците на някои градове, всички насядали за обеда в кръг. След това били внесени за всички около двайсет триножни маси, отрупани с парчета месо, на които били забучени големи пити подквасен хляб. Масите с яденето били слагани предимно пред гостите. Имало следния обичай и Севт най-напред постъпил според него: като взел питите хляб, които били пред него, разчупил ги и подхвърлил парчетата на които му било угодно; същото направил и с месото“. На този пир се разнасяли рогове с вино, обменяли се ритуално скъпи дарове, а най-сетне: „влезли хора, които свирели с рогове, с каквито се дава сигнал, и с гайди, които имали такт. И сам Севт се вдигнал, надал боен вик и заскачал ловко, като че ли се пазел от стрела. Влезли и смешници“ (Ксенофонт. Анабазис 7.3.21-33).
Находките от могилните погребения и изображението на ритуално угощение от известната гробница в Казанлък илюстрират, че пиршества се устройвали и в чест на покойните аристократи. Според гръцкият историк Херодот богатите траки се погребвали по следния начин: трупът държали изложен на открито и три дни наред колели различни животни и се угощавали, като преди това оплаквали умрелия, а след това го погребвали като го изгаряли или просто заравяли в земята. После издигали могила като устройвали разни състезания.